Ден пети

Беше тежък ден... Лежа си, забил поглед в тавана, който някога е бил може би бял. Лежа си и си мисля, опитвам се да разсъждавам, но все не ми се получава. В един момент чак подскочих - ами да! Искам да съм паяк. Нищо не ми пречи да съм паяк. Да си намеря някоя топла стая, пълна с крехки мушички и просто да си вися. Ама буквално! Да си вися с дупето нагоре или с главата надолу. Чувал съм, че най-важното е да ти мърдат крачетата. Така привличаш вниманието крещящите момичета. Предполагам, че най-хубаво би било да съм в стаята на някоя тинейджърка... Ама ще си я търся да е рокаджийка. Ще е яко... Рок, стара бира, и собствена мацка за съзерцание! Кеффф! Най-хубавото естествено на финала - ще мога нощем да я напъплям! Колко ли дълго живеят паяците??? Виж това си е проблем. Нищо не знам по този въпрос! Добре си ми беше докато бях гном... Никак не ми беше лошо! Седяхме си в блатото с другите, пушехме си от ония веселите високи треви, и се забавлявахме като плашехме самодивите! А какви самодиви имаше.... Вече ги няма! Т.е. има ги, но не са същите.... все по околовръстните висят, пеперуди били! Дрън-дрън! Виждал съм пеперуди и тия нямат нищо общо с онези малки плашливи крилати, с който си играехме заедно с елфите... Липсва ми Ирландия! Сещам се ... Ами да! Сега вече наистина знам какво искам да бъда! Искам да съм призрак! Ама призрак романтик. Ще обикалям където си искам, ще правя каквото си искам, ще надничам навсякъде! Ще е прекрасно! Ще мога да минавам през стени.... Блаженство! Знам къде е женската баня... Със сигурност ще започна от там! Мхм! Ще мога да се показвам само на когото искам, а всички останали ще плаша... И ще мога да пътувам без билет за да отида при роднините. Те пък за какво ли са ми притрябвали! Ще ходя при старите, в блатото! И никога няма да остарея, все пак ще съм призрак! Има само едно нещо, с което не съм съвсем на ясно - трябва ли да съм умрял? Ако се налага, може и да го приема, но само ако е временно! И то само в краен случай! Иначе идеята си я бива.. Призрак...

Ден четвърти

Спряха ми лекарствата и съм кисел, ама буквално. Страшни киселини са ми се вдигнали и си се чудя... От къде ми дойде това на главата?! Ами от нерви и стрес. За всичко са виновни американците. Някъде наскоро четох, че били "алчни копелета". Ами вярно си е! Алчни са защото са силни и могат да си вземат всичко, което им трябва. Така погледнато не са алчни, а нуждаещи се, което не ги  прави по-малко копелета. Те и китайците са много и са нуждаещи се, ама не нападат арабските страни заради петрола. Седя си значи и продължавам да си мисля... Не е заради петрола! Ми светна ми! Сега... Арабите имат петрол, продават го, имат пари. Американците имат... идея как да им вземат тези пари. Защото интересен факт е че след налагането на американските интереси не се използват никакви петролни залежи... е защо го правят? Каква е далаверата аджеба от всичките тежи малки средно източни войнички??? Ами богатите арабчета по време на война имат нужда от няколко неща: 1. сигурно място където да си скрият паричките. 2. оръжие за да си пазят задниците и 3. начин да си оправят опустошената икономика след всичко, което сами са си забъркали.  Е хубаво, де ама идея нямам какво печелят янките ... освен от продажбата на оръжие... а до колкото си спомням това се счита за престъпление в целият свят. Е-да де ама победителите не ги съдят! Никой дори не смее да им каже, че са държава създадена от престъпници и СА престъпници, а това е факт! А колко по-хубава щеше да е земята ако онази част на континента америка, северната де, просто бъде превърнато в сметище. И без друго всичко там е боклук... и претенцията им за култура, и живота им на кредит, и дори прословутият им Гранд каньон. А има начин да се отървем от всичко това с натискането на няколко копченца... но няма да ви кажа точно кои защото ще бъде насаждане на омраза и подстрекаване към саморазправа, което също е престъпление навсякъде по света. АЗ НЕ СЪМ ПРЕСТЪПНИК!

Ден трети

Определено беше интересен ден. Слънчев, малко ветровит, но това не попречи на гласовете в главата ми да се надвикват и да спорят кой е най! Как ли се справят другите луди с тях???  Опитвам се да не обръщам внимание на един нов глас, който твърди, че ми бил  приятел... и искал да ме предпази от мен самият... Пресвета наглост! Опазил ме Луцифер да ме пазят... аз и така съм си зле, а ако трябва и да се съобразявам с пазител... Пак се забих в многоточията, а това означава само едно- ще загубя след малко граматиката, ще тегля една майна на всичко и ще отида да се отдам на блаженство. Е това май и аз не го разбрах, какво точно се опитах да кажа... Ама пък не ми пука, все пак това са си моите мисли. Майната му!

Ден първи

От много време се каня да започна този дневник. Ето, днес вече е факт. И то неоспорим. Много хора го чакат с надеждата да прочетат нещо, но аз ще публикувам тук само моите мисли и нищо друго. Дори не знам как да го започна. Тъжно, нали?!  Чувам, че деца играят навън и спомени от моето детство нахлуват... Много спомени, тъжни и весели... все спомени, моите спомени. Не ми се говори за тях. Те са минало. Моето минало... А днес, днес ... имаше ли днес? Имаше вчера, ще има и утре, значи е имало и днес... Имало... Все минало свършено време! Кога най-сетне ще ИМА? Няма нищо. Само аз съм тук, като тяло. АЗ-ът го няма. Отиде си преди много време заедно с гордостта ми и предразсъдъците. Остана само тялото, което оцелява, благодарение само на ... нямам и идея на какво.  Стана доста тегаво, а имах желание за нещо свежо. Е да де, ама не се получава. Стига толкова за днес. Все пак е ден първи ... Лазаров ден. Утре е Цветница. Отново спомени и само една тъжна усмивка. Може би защото отново съм сам. Самотен съм напоследък и ми личи, но не искам никого, нямам нужда от призраците на миналото ми. Искам нещо... Нещо друго, какво и аз не знам. Знам, обаче какво не искам. Стига! Лека нощ!