Ден пети

Беше тежък ден... Лежа си, забил поглед в тавана, който някога е бил може би бял. Лежа си и си мисля, опитвам се да разсъждавам, но все не ми се получава. В един момент чак подскочих - ами да! Искам да съм паяк. Нищо не ми пречи да съм паяк. Да си намеря някоя топла стая, пълна с крехки мушички и просто да си вися. Ама буквално! Да си вися с дупето нагоре или с главата надолу. Чувал съм, че най-важното е да ти мърдат крачетата. Така привличаш вниманието крещящите момичета. Предполагам, че най-хубаво би било да съм в стаята на някоя тинейджърка... Ама ще си я търся да е рокаджийка. Ще е яко... Рок, стара бира, и собствена мацка за съзерцание! Кеффф! Най-хубавото естествено на финала - ще мога нощем да я напъплям! Колко ли дълго живеят паяците??? Виж това си е проблем. Нищо не знам по този въпрос! Добре си ми беше докато бях гном... Никак не ми беше лошо! Седяхме си в блатото с другите, пушехме си от ония веселите високи треви, и се забавлявахме като плашехме самодивите! А какви самодиви имаше.... Вече ги няма! Т.е. има ги, но не са същите.... все по околовръстните висят, пеперуди били! Дрън-дрън! Виждал съм пеперуди и тия нямат нищо общо с онези малки плашливи крилати, с който си играехме заедно с елфите... Липсва ми Ирландия! Сещам се ... Ами да! Сега вече наистина знам какво искам да бъда! Искам да съм призрак! Ама призрак романтик. Ще обикалям където си искам, ще правя каквото си искам, ще надничам навсякъде! Ще е прекрасно! Ще мога да минавам през стени.... Блаженство! Знам къде е женската баня... Със сигурност ще започна от там! Мхм! Ще мога да се показвам само на когото искам, а всички останали ще плаша... И ще мога да пътувам без билет за да отида при роднините. Те пък за какво ли са ми притрябвали! Ще ходя при старите, в блатото! И никога няма да остарея, все пак ще съм призрак! Има само едно нещо, с което не съм съвсем на ясно - трябва ли да съм умрял? Ако се налага, може и да го приема, но само ако е временно! И то само в краен случай! Иначе идеята си я бива.. Призрак...