Ден тридесет

Аз няма винаги да те разбирам. И не очаквай от мен да заставам винаги зад казаното от теб. Нито да се подчинявам. Нито смятам да правя винаги това, което ти смяташ за правилно. Не мисли, че всеки път, когато ме видиш ще бъда красив и усмихнат. Понякога мога да бъда ужасен. Нетърпим. Дразнещ. Ще има дни, в които няма да проявявам разбиране. Дни, в които няма да искам да чувам гласа ти. Ще има дори такива дни, в които ще си мислиш, че изпитвам всичко друго към теб, но не и обич. Предимно омраза и нетърпимост. Ще правя глупости, много глупости. След което ще съжалявам за тях. Но не мисли, че бих признал грешката си. Просто няма да я повторя повече. Ще бъда сърдит на целия свят. Дори разгневен. И ще обвинявам теб за това. Ти ще обвиняваш мен за поведението ми. А начинът, по който се държа ще оценяваш като нетърпим. Ще искаш да ме оставиш. Ще кажеш, че това няма смисъл. Че не си заслужава да търпиш прищявките, исканията и претенциите ми. Това, което изпитваш към мен няма да бъде достатъчно, за да съумееш да се пребориш с нрава ми. Тези дни може да бъдат малко на брой, но ще бъдат ужасни. И за да преодолееш тези дни и злобата, която започваш да изпитваш към мен, искам да мислиш за ОНЕЗИ дни. Дните, в които ще те карам да се усмихваш. Дните, в които ще те карам да ме обичаш. Дните, в които ще търсиш мен. Само мен. Единствено мен. Онези дни, в които ще се влюбваш все повече в мен. И ще те карам да забравяш за ужасните черти на характера ми. Както и за грешките ми. Аз няма да очаквам от теб да ме разбираш. Нито да ми се подчиняваш. Няма да искам да живееш с мен и да бъдеш непрестанно до мен. Няма да искам да казваш и правиш правилните неща. Няма да очаквам от теб да ме караш непрекъснато да се смея или да се радвам на живота. От теб ще искам да ме обичаш. Само да ме обичаш