Ден четиринадесети

Тя... Този ден ще го посветя на Нея. Незнайната, безмълвната, търпеливата, прощаваща... Този ден е за Теб! Знам че ще го прочетеш поне веднъж, ще имаш много въпроси, дори ще ми се обадиш, а на мен няма дами се говори за това... Знам, че сега ще се усмихнеш. Харесвам я тази усмивка. Обичам я тази усмивка! Особено когато е примесена с малко тъга... и онези красиви очи... потъвал съм в тях много пъти. Давил съм се в тях и съм се прераждал. Сега ги виждам рядко. Лисват ми... Та чак боли на моменти. И знам, че оправяш косата си... онази меката, с която знаеш колко обичам да ме докосваш... Мекият аромат ... топлината... Липсват ми! А скоро ще цъфнат липите... Знаеш кои.. Тук е студено. Тук брулят ветрове и се опитват да ми отнесат малкото останала от теб топлина. Толкова отдавна беше... Ако питам спомените беше вчера, а сърцето твърди, че са години! Липсват ми! И смехът нощем... когато... когато говорехме... Помниш ли? Липсва ми! И гласът ти... нежен и секващ, всеки път като ме погледнеш... За този глас бих убил. Гласът, който шепнеше моето име нощем, гласът, който крещеше отмалял моето име нощем... Помниш ли? Липсва ми! И разходките... дневните, нощните... Дългите по улиците и кратките... Помниш ли? Липсват ми! Дългите зими ... топлите лета... помниш ли??? Липсват ми! Моментите в които можехме само да седим и да се гледаме и само очите попиваха всичко, а на глас имаше само "Какво?"... Помниш ли??? Липсват ми! Онези устни... меките, топлите, сочните... Липсват ми! Кожата ти, онази хладната... В която знаеш колко обичам... Помниш ли? Липсва ми! Тялото ти, което обожавам да гледам... което обичам да ... Помниш ли? Липсва ми! ПО ДЯВОЛИТЕ - ЛИПСВАШ МИ!