Ден десети

Покой... Тялото ми е в покой. Душата ми е в покой. Намерих себе си, намерих сили да простя на всички. Намерих сили да простя за всичко и да намеря най-после себе си! Сега съм в покой.  Не бързам за никъде, не искам никого..  Само аз и моят дневник. Остава ми една крачка до ликвидирането на Аз и ще остане само дневникът. Не очаквах да стане така, не исках да стане така... Оставих го да се случи. Хубаво е! Всичко е хубаво, всички са приятели, и дори цветята ми се усмихват. И Аз-ът ми се усмихва... всичко във Вселената си е на мястото... Дори телефоните ми спряха да звънят. Покой... Наистина е хубаво просто да живееш и да се радваш на живота... Колко ли им е хубаво на мравките?! Те просто си живеят... Ден за ден, ден след ден.... спокойно. Няма УТРЕ! Само тук и сега! ... Самади... :) Бях предупреден.... От наблюдаването на външното със спокоен ум се надига мъдрост.