сряда, 17 април 2013 г.

Ден тринадесети

Имам желание да попиша малко. Нямам идея какво, нямам идея за какво, нямам идея дори как да изглежда. Ще е поредната "ампутация". Отново ще боли... отново ще ми липсва адски дълго време, но отново ще свикна с липсата му, до моментът в който осъзная, че отново е тук и отново има нужда да го освободя. Надявах се да отмине болката, но тя само се засилва на моменти и после тихо започва да отшумява. Преди да е изчезнала съвсем се връща отново с още по-голяма сила и този цикъл ме убива. Бавно, но сигурно. Сизиф! днес пак стана дума за него... Бил щастлив от ориста си да бута камъка... И да не е кой ли го пита?! Все пак е осъден от боговете. Извинявам се... БОГОВЕТЕ... А нас на какво ни осъдиха? да си живеем тихо, мирно и кротко дните в сивота и полумрак? Ами да бяха пуснали и малко влага, че и да се развиват по-добре мъховете и плесените върху нас... Да не сме само слузести и кишави! Боговете... Подиграха се с децата си, Подиграха се с нас. Дано им е поне на половина толкова забавно, колкото ми се иска... иначе... Нищо хубаво не ни очаква. Твърдеше се в една песен, че най хубавото тепърва предстои- хубаво, де ама за кого? За кукловодите или за куклите? Защото театъра е отново само за зрителите, които и да са те. Гадно е да знаеш, че си марионетка, кукла, бездушен предмет и да ти се напомня непрекъснато, колко си заменим и как нищо всъщност не зависи от теб! Писна ми на хурката! Вземам си вълната под мишница и започвам да преда собственият си живот. Майната им на боговете с техните игри. Майната им и на богините с техните чувства. Сега аз съм простосмъртен и не смъртта ме вълнува, а живота. Не ме е страх, че ще умра... Всички ще умрем. Страх ме е как ще умра. Не искам да е от скука! Искам да живея като за последно, искам като Бакхус да умирам всяка нощ и да се раждам всеки ден. Искам да имам любовници, искам да пътувам до всяка точка на света, искам да живея така, че когато дойде ДАМАТА С КОСАТА, да я прегърна като стар приятел да я целуна и да кажа "Готов съм да умра". Още не съм. Искам още! Искам пак! Искам... Давам...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Не се притеснявай да коментираш, всички ще те четат с интерес...