четвъртък, 11 април 2013 г.

Ден... пореден

Боже, колко глупости сътворих, Господи мили. Дори успях да загубя себе си и пак да се намеря. Но да започна всичко отначало. Преобърна ми се живота на 180 градуса и за съжаление не по Целзий. Както всичко беше потръгнало добре всичко отиде по дяволите. (И от кога всичкоотиде е една дума??) имах си всичко, че дори и малко отгоре. Работа, кола, приятели, доходи, дори малка уютна квартирка в която се събирахме понякога. Беше хубаво....
Казвам беше, защото вече е само хубав спомен. Поредица от случки и обстоятелства ме докара до тук. На майната си, в чуждо легло за 5 лева на вечер, да си късам нервите за 20 лева на ден с идиоти, рядко говорещи български и също толкова трудно разбирайки какво се опитвам да им обясня да направят. Толкова съм безсилен понякога, а така ми се иска да крещя, да имам сили да прокълна живота си и спра да се ебавам с късмета си. Толкова лесно изглежда, а се оказа, че е по-лесно да започнеш със себе си на чисто, отколкото това. Най-лошото е, че за всичко съм си виновен сам. Не защото няма кого да обвиня, а защото няма на кого да си го изкарам... яда! (още за него говоря) То и другото го няма, но не му е тук мястото да се оплаквам от него. Всъщност реших да се похваля, не да се оплаквам. Ами... похвалих се - намерих си работа. Зарязах FACEBOOK, завърнах се в ICQ и все така ме дразни Skype. Това са си все поводи за хвалене.Като стана дума за комуникатори наскоро дори си теглих mIRC. Толкова много години минаха от последното asl.... Не ми липсва! Фак-т! Означава ли това, че съм порастнал? Че съм го надживял? Дано този дневник не попадне никога в ръцете на психиатър! Аз пък ще отричам всичко... Мисля, че още е рано за такива самопризнания, но майната му - ОБИЧАМ ТЕ, ЖИВОТЕ!!!!!!!!!!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Не се притеснявай да коментираш, всички ще те четат с интерес...