Ден девети

Тъпо ми е... От толкова много време не съм писал, че чак ми се иска да се излея върху "листите", но толкова е празно и пусто, че абсолютно нищо няма за изливане... Сухо е, пресъхна ... пресъхнаха и сълзите, и изворът на сила, и реката на мечтите... Дори морето на надеждата, което е било винаги в мен, успя да се свие до размер на блато. Празно е... Всичко, което направих и не направих отново... Безсмислено е. Наистина човешкият егоизъм успя да надделее, а от това ме заболя. Пак станах без вина виновен... Дори играта на Бог-ът в мен не помогна... А имах планове, имах надежда, имах... Имах сили. Не беше се случвало толкова много време, че почти бях забравил как става... Мислех, че е свършило и ... Че никога повече няма да се случи. Случи се! Пак! Отново! И както всеки друг път е по-силно от предишният. Колкото и да не ми се вярва, явно има още! Явно може още! Още много! А почти бях спрял и цигарите... Наивник! Бях повярвал, че заедно с всичко останало ще се променят и дребните, злободневните сплетни... Грешал съм. Бях повярвал, че съм над тези неща - грешал съм. Бях! Сега пак съм никой и нищо... Пак всичко около мен е пепел и сивота... Пак празни телефонни разговори, пак разбити надежди, пак кухи обещания, пак... Още колко? Още какво? Баща си ли убих, че толкова много не ми върви в нищо? Казват, че който не му върви в картите ще му върви в любовта... ами ако и в любовта не ти върви...? Тогава какво? Какво остава, когато всичко рухне? Какво можеш да сътвориш от Нищото? Какво да изградиш от Пустотата?Отново нищо и отново пустота и отново болка и отново... Старата песен с още повече болка в гласа... Има още! Сизиф го знае... Прометей го знае... Ето това е лошото на безсмъртието... Дори не мога и да се напия... Жалка картинка! Бегъл опит да погледна в себе си... Празнота... И най-тъпото в цялата ситуация е, че АЗ САМ СЪМ СИ ВИНОВЕН ЗА ВСИЧКО! Предавам се...