сряда, 12 юни 2013 г.

Ден деветнадесети

Беше сам в мрака – никой друг. Нито глас, нито шепот, нито докосване на ръка, нито удари на друго сърце. Пълен мрак и пълна самота.
Вечно заточение в тъма, мълчание и бездейност. Съдба. Уединение без
присъда. Наказание без престъпление.
И никаква надежда за помощ. И никакво спасение от вън. И никакво състрадание или симпатия от друга душа и в друго сърце. Няма врата, която би могъл да отвори. Няма ключалка, която би могъл да разбие.Само мрачна траурна нощ, в която не можеш да откриеш нищо.Ако протегнеш ръка вдясно, ще докоснеш нищото. Ако протегнеш ръка вляво, ще докоснеш пустотата. Ако тръгнеш сред мрака, ще си като слепец в стая без под, без таван, без стени, дори без ехото на стъпките, които ти указват пътя.
Възприемаше само едно – себе си.
А щом единствените достъпни средства и сили са у него, значи сам трябва да стане инструментът на своето спасение.
Как?
Всяка задача има решение. Това е постулат в науката, той е истински учен и трябва да приеме предизвикателствата към своите способности. Изтезаваха го със скука, самота, духовна и телесна стерилност. Не можеше да ги понася. Най-простият изход е въображението. И пристег-
нат в смирителната риза, можеше да се измъкне само в света на собствените си фантазии.
Но фантазиите не могат да са всичко. Те са вън от реалностите и краткотрайни. Свободата трябва да бъде постоянна, да бъде истинска.
Значи трябва да превърне мечтанията си в строга реалност, толкова ярка и достоверна, че да самосъществува и да се самопродължава.
Дълго седи в безпрогледния мрак и търси решението на задачата.
Няма часове и няма календари, върху които да отбелязва самотата си.
Нищо, освен една изтощителна работа на мозъка. И едно правило: всяка задача има решение!
Решението дойде случайно и обещаваше спасение от вечната нощ.
Обещаваше приятели, приключения, веселби, любов, звуци и докосвания на ръце.
Планът не беше никак елементарен. Дори напротив – невъобразимо сложен. Малка грешка – и щеше отново да попадне в мрака и безмълвието.
Трябваше да обмисли милиони варианти, да прецени всички възможни странични ефекти. И след като ги реши, да се справя с още милиони други, с още милиони други…
Сътвори си велика мечта. Необичайно сложна, конкретна, въплътима до последната точка и запетая. Когато мечтата се реализира, ще продължи да живее, но не като преди – иска да се разпадне на безброй много части и на безброй много форми. Да нагорещи и настърви играта до
възможната граница, да преодолее всичките си невежества, но да може да се учи отново и отново. Да поръси играта с противоречия, за да създаде правилата й. Онези, които спазват правилата му, ще нарече добри, а останалите – лоши. И ще има безчет малки конфликти в единното голямо.
Повече няма да е цяло. Ще се разпадне на безчислени частици и ще се въплъти в цялото битие. Едва тогава разпадналото се ще може да се стреми към единение и цялостност.
Но като начало трябва да направи от фантазията си реалност.
Време е. Експериментът трябва да започне.
Наведен напред, Той впери поглед в мрака и рече:
– Да бъде светлина.
И биде светлина.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Не се притеснявай да коментираш, всички ще те четат с интерес...